Manucurist е семейна история, сътрудничество между майка и дъщеря, което се превърна в женски бизнес. С наближаването на Деня на майката, искахме да поговорим с Гаел Лебра-Персонназ, изпълнителен директор и съосновател на Manucurist.
Тя ще ви разкаже за началото на този проект, който носи отдавна, и ще сподели впечатленията си като жена, майка и много активна предприемачка.
Гаел, създаде Manucurist през 1996 г. с майка си. Можеш ли да ни разкажеш как се роди идеята и как я развихте?
Гаел | Майка ми винаги е имала безупречен маникюр с красиви червени лакирани нокти. След като отгледа трите си деца, тя се почувства бездействаща и пожела да научи занаята маникюрист. Първо работи в парижки фризьорски салони, докато не намери идеалното място на площад Сен Оноре. Така създадохме института Manucurist, посветен на красотата на ръцете.
От своя страна аз работих 15 години в модата, като ѝ помагах дистанционно с разработването на продукти, комуникацията и др.
В края на 2016 г. поех изцяло компанията Manucurist, за да развия нов тип лакове и грижи, предназначени за всички жени, с формули възможно най-clean и естествени, без компромис с ефективността им.
Кои качества най-много възхищаваш у майка си?
Гаел | Смелостта, упоритостта, любовта към труда – това са нещата, които особено възхищавам у майка си. Винаги съм я чувала да ми казва, че ако искам да бъда свободна като жена, трябва да съм финансово независима.
По-късно, докато четях „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар, ми се стори, че чувам майка си: „Чрез труда жената до голяма степен преодоля разликата с мъжа; само трудът може да ѝ гарантира конкретна свобода.”
Какво ти донесе майчинството?
Гаел | Майчинството е обширна тема! То е двусмислено: намирам, че ме е отслабило и засилило едновременно. Осъзнах, че вече не съм сама и съм отговорна за малки същества, напълно зависими от мен, което е страшно, защото губим свободата и лекотата, характерни за младостта. Но, и това е истинска сила: разбираш, че вече не правиш нещата само за себе си. Чувстваш се полезна. Това премахва чувството на празнота в живота, което преди беше силно у мен.
Как съчетаваш ролята си на майка на 5 деца с отговорностите си като ръководител на компания?
Гаел | Това е невероятно! Никога не задават този въпрос на мъже, които ръководят компании или на който и да е мъж. Все едно грижата за организацията на семейството е само женска работа. За съжаление, това е реалност в много страни и все още има работа за постигане на равенство по този въпрос, както и по много други.
Всяка жена, майка и активна, има списък, който непрекъснато се върти в главата ѝ и се обновява постоянно. Това е прочутата и изтощителна „ментална тежест“, термин, който влезе в Petit Larousse Illustré едва през 2020 г...
Аз, както всички тези жени, често съм претоварена, със списъка си работа/дом, който се върти в главата ми. Към това се добавя и чувството за вина, толкова женско, че не съм достатъчно присъстваща за децата си. Но с времето научих, че не броят часове с тях е най-важен, а качеството на споделените моменти.
Какво искаш да предадеш на децата си?
Гаел | Те са отгледани в града, в Париж, и намирам това за малко тъжно. Искам да им предам любовта към природата, градинарството, имената на цветята, дърветата... Опитвам се да им помогна да усетят настоящия момент, вкуса на малките неща, които правят живота по-смислен. Често ме имитират, като казват: „Нали тук е хубаво?”
Има и основни ценности като уважение към другите и смисъл на труда, без които нищо не е наистина възможно. На дъщерите си искам да предам усещането за красота за себе си. Да се приемат такива, каквито са, и да използват грим, за да се чувстват по-силни. А на момчетата искам да станат справедливи мъже, способни да споделят равномерно домашните задължения.
Но най-вече искам те да запомнят: „Бъдете себе си, не се опитвайте да угодите нито на мен, нито на другите, станете това, което искате да бъдете.”
