Manucurist е семейна история, сътрудничество между майка и дъщеря, превърнало се в дамски бизнес. И така, с наближаването на Деня на майката, ни се прииска да си поговорим с Gaëlle Lebrat-Personnaz, главен изпълнителен директор и съосновател на Manucurist.
Тя се връща за вас към зараждането на този проект, по който работи отдавна, и споделя впечатленията си като жена, майка и изключително активен предприемач.
Gaëlle, ти създаде Manucurist през 1996 г. заедно с майка си. Можеш ли да ни разкажеш как се роди идеята и как я развихте?
Gaëlle | Майка ми винаги е имала безупречен маникюр с прекрасни нокти, лакирани в червено. След като отгледа трите си деца, тя се почувства без препитание и пожела да усвои професията на маникюрист. Първоначално работеше за парижки фризьорски салони, докато не откри идеалното място на Place du Marché Saint-Honoré. Така създадохме салона Manucurist, посветен на красотата на ръцете.
От моя страна работих 15 години в света на модата, като същевременно ѝ помагах от разстояние за разработването на продуктите, комуникацията и т.н.
В края на 2016 г. поех 100% от компанията Manucurist, за да разработя нов тип лакове и грижа за нокти, предназначени за всички жени, с възможно най-изчистени и натурални формули, без компромис с тяхната ефикасност.
Кои са качествата, на които се възхищаваш най-много у майка си?
Gaëlle | Куражът, борбеността, любовта към работата – това е, на което се възхищавам най-много у майка си. Винаги съм я чувала да ми казва, че ако искам да бъда свободна като жена, трябва да бъда финансово независима.
По-късно, четейки „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар, сякаш чух майка си: "Именно чрез труда жената до голяма степен е преодоляла дистанцията, която я е деляла от мъжа; единствено трудът може да ѝ гарантира реална свобода."
Какво ти донесе майчинството?
Gaëlle | Майчинството е необятна тема! То е пълно с противоречия: струва ми се, че едновременно ме направи по-уязвима и по-силна. Осъзнах, че вече не съм сама и че нося отговорност за малки същества, напълно зависими от мен, което е плашещо, защото губим свободата и безгрижието, характерни за младостта. Но – и това е истинска сила – разбираш, че вече не правиш нещата само за себе си. Чувстваш се полезен. Това премахва чувството за празнота на съществуването, което преди беше силно изразено при мен.
Как успяваш да съчетаваш ролята си на майка с 5 деца и отговорностите си на ръководител на компания?
Gaëlle | Това е безумно! Този въпрос никога не се задава на мъжете ръководители на компании или въобще на когото и да било мъж. Сякаш отговорността за организацията на семейството пада единствено върху жените. За съжаление, това е реалност в много страни и все още има работа, за да се постигне равенство по този въпрос, както и по много други.
Всяка активна жена и майка има списък, който се върти в главата ѝ и непрекъснато се обновява. Това е известният и изтощителен „умствен товар“ (charge mentale) – термин, който влезе в речника Petit Larousse Illustré едва през 2020 г...
Както всички тези жени, и аз често съм претоварена, а списъкът ми работа/дом се върти непрекъснато. Към това се добавя и чувството за вина – толкова присъщо за жените – че не присъствам достатъчно в живота на децата си. Но с времето разбрах, че всъщност не броят на часовете, прекарани с тях, има значение, а качеството на споделените моменти.
Какво искаш да предадеш на децата си?
Gaëlle | Те растат в града, в Париж, и това ми се струва малко тъжно. Държа да им предам любовта към природата, градинарството, имената на цветята, на дърветата... Опитвам се да им помогна да усещат настоящия момент, вкуса към малките неща, които придават смисъл на живота. Често ми подражават, като ме цитират: "Не ни ли е добре така?"
Има и основополагащи ценности като уважението към другите и чувството за дълг към работата, без които нищо не е наистина възможно. На дъщерите си искам да предам разбирането за красота за самата себе си. Да се приемат такива, каквито са, и да използват грима, за да се чувстват по-силни. А за момчетата бих искала да станат справедливи мъже, способни да си поделят поравно задачите у дома.
Но това, което най-много искам да запомнят, е: „Бъдете себе си, не се опитвайте да угаждате нито на мен, нито на другите, станете тези, които искате да бъдете“.
